Съдържание на новина

Колкото по-стара и стабилна е една екосистема, толкова по-дълго живеят нейните видове и толкова по-стабилни са видовите съобщества. Международен изследователски екип, ръководен от университета Justus Liebig Giessen и университета в Кьолн, разработва тези нови познания в еволюцията при провеждане на дълбоко сондиране на седименти в Охридското езеро. Езерото, разположено на границата между Албания и Северна Македония, е не само най-старото езеро  в Европа (1,4 мил. години), но съдържа повече от 300 ендемични вида, т.е. видове, които се срещат само там. То е и с най-богат видов състав.

За да изследват еволюционната динамика на Охридското езеро от неговото формиране, учените комбинират получените данни за околната среда и климата при анализиране на 568-метрова ядка от седиментите, с данните за фосилната диатомейна флора, включваща над 150 ендемични вида. Данните показват, че малко след образуването на езерото, нови видове са се появили в рамките на няколко хиляди години.

Много от тях изчезват отново много бързо в относително малкото и плитко езеро. Изследователският екип обяснява това с факта, че младите езера с малък размер предлагат много нови екологични възможности, но също така са особено чувствителни към промените в околната среда, като колебания в температурата, нивото на езерото и количеството хранителни вещества.