За нас

70 години Геологически институт на БАН: дейност колектив приоритети структура

В продължение на повече от 70 години Геологическият институт е основно водещо звено в направлението “Науки за земята” при Българската академия на науките. В него се извършват научни и научно-приложни изследвания по всички важни за България аспекти на геоложката наука. През последните години Институтът се оформи като най-голямата национална геоложка научно-изследователска и научно-експертна организация в страната. Тук се съчетават както класическите направления на геологията, така и днешните приоритети в областта на науките за Земята.

Мисия и история

Изследователска дейност

Основните изследователски дейности в Института са свързани с изучаване на земната среда на територията на България с главна цел подпомагане на устойчивото развитие на съвременното общество и безконфликтно ограничаване на последствията от природните рискове.

Изследователите от Геологическия институт още от неговото създаване са провеждали образователна дейност и развивали международно научно сътрудничество заедно с разработката на научни теми, пряко свързани с нуждите на националната икономика и общество.

Учени от Института са били и са водещи университетски преподаватели, ръководители на значителен брой дипломанти и докторанти. Днес научните сътрудници на ГИ представят България в над 20 международни научни и експертни организации. Геологическият институт е основан през септември 1947 г. Само за няколко години се утвърждава като институт от национално значение, в който се поставят научните основи за комплексно изследване и изучаване на геологията на България във всички главни направления - палеонтология, стратиграфия, тектоника, минералогия, геохимия, петрология, хидрогеология и инженерна геология. Творческата научна атмосфера и академичният стил, наложени още от първите ръководители - акад. Г. Бончев и акад. Стр. Димитров, привличат от самото начало почти всички водещи учени-геолози у нас на работа в Геологическия институт - акад. Ек. Бончев, акад. Ив Костов, акад. Т. Николов, акад. Ил. Бручев, чл.-кор. В. Цанков, чл.-кор. Б. Каменов, чл.-кор. М. Минков, проф. Хр. Спасов, проф. Й. Минчева-Стефанова. Поддържането на висок професионализъм и компетентност на научния състав е предпоставка Геологическият институт да е ключово звено в изпълнението на почти всички важни за страната научни и научно-приложни дейности в областта на геологията през втората половина на миналия век. Те включват:

  • съставянето на геоложка, тектонска, хидрогеоложка и гравиметрична карта на България в М 1: 200 000;
  • изработването на геоложка, металогенна и инженерногеоложка карта и карта на геоложката опасност в България в М 1: 500 000;
  • съставянето на карта на сеизмичното райониране на България в М 1: 1 000 0000;
  • издаването на геоложка карта в М 1: 100 000 в 92 картни листа с обяснителни записки към тях;
  • разработката на многотомното монографично издание “Фосилите на България”, както и “Стратиграфски кодекс на България”;
  • разработването на теоретичните основи за развитието на минерално-суровинната база на страната, развитие на теорията на движението на подземните води и тяхната регионална характеристика, специализирана консултантска дейност при изграждането на някои от най-големите язовири и хидрокаскади (яз. Искър, яз. Голям Беглик, яз. Белмекен и др.) и на важни национални обекти (“АЕЦ - Козлодуй”, ЕК “Марица-изток”, химически заводи в Девня и др.).

Издателска дейност

Скоро след създаването си Институтът започва издаването на редица научни списания. Първоначално излизат “Известия на Геологическия институт” - от 1951 до 1974 г., преминали по-късно в 6 специализирани поредици. В периода 1959-1966 г. излизат „Трудове върху геологията на България” в пет специализирани серии. В настоящия момент редовно се публикува списанието „Geologica Balcanica“ и поредиците „Геохимия, Минералогия и петрология“ и „Инженерна геология и хидрогеология“, а „Списанието на БГД“ се издава съвместно с Българското геологическо дружество.

Научен колектив

Понастоящем Геологическият институт се състои от около 110 служители, от които 69 учени. В това число влизат 1 член-кореспондент, 13 професори, 20 доценти и 17 главни асистенти. От тях 2 доктори на науките и 56 доктори. Научният съвет се състои от 23 души и е с делегирани права от ВАК за хабилитиране по 8 научни специалности в областта на геологическите науки. Институтът е акредитиран от Националната агенция за оценяване и акредитация да обучава докторанти по 10 специалности.

Научни приоритети

Научно-изследователската дейност е насочена към два базисни научни приоритета, които в голяма степен са взаимно свързани и се допълват:

  • комплексни регионални изследвания за получаване на модерни геоложки познания за територията на България, Балканския полуостров и Източното Средиземноморие по класическите геоложки направления като палеонтология, стратиграфия и седиментология, геотектоника и регионална геология, геохимия, минералогия и петрология;
  • геоеколожки изследвания, изучаване и оценка на процесите на геоложката опасност за ограничаване на риска и осигуряване на устойчивото развитие на страната. Тук се отнасят научните направления неотектоника и сеизмотектоника, хидрогеология, инженерна геология, геотехника и геохимия на околната среда.

Научен структура

Структурата на Института се състои от осем научни секции, една лаборатория и една експериментална база, както следва:

  • Палеонтология, стратиграфия и седиментология
  • Геотектоника и регионална геология
  • Минералогия и минерални ресурси
  • Геохимия и петрология
  • Хидрогеология
  • Геоложки опасности и рискове
  • Геотехника на околната среда
  • Геология на земетресенията
  • Лаборатория по геоколекции
  • Експериментална база по геотехника в гр. Русе.

Лабораторен сектор “Геолаб” е оборудван с една от най-добрите лабораторни апаратури у нас за изследване на химическия и минерален състав, физичните и механичните свойства на скали, минерали и почви.

Информационен сектор, който включва локална компютърна мрежа с около 120 работни станции и библиотека с над 80 000 заглавия.