Специализирани докторантски курсове

Курсът е предназначен главно за геолози, геоморфолози, биолози и други специалисти, занимаващи се и интересуващи се от екология.

Курсът дава познания за взаимоотношенията организъм/среда в геологическото минало: условията и начинът на живот на различни организми в минали геоложки периоди; взаимоотношения между организмите и тяхната среда на съществуване (биотична и абиотична); изменение на организмите в процеса на развитие на живота на Земята. Специално внимание се обръща на методите на изследване в палеоекологията: морфофункционален, актуалистичен, тафономен, количествен, експериментален и биогеохимичен (палеотермометрия, палеохалометрия). Разглеждат се и други аспекти на приложната палеоекология: тенденциите в промените на климата; използването на разнообразни индикаторни организми за реконструкция на палеоекологичните условия в древните басейни; установяването на процесите на ацидификация, еутрофикация и др. на съвременни водни басейни.
 

Курсът е предназначен за дисертанти в областта на минералогията, но може да бъде полезен за всички, работещи във веществения клон на геоложките науки: петрология, геохимия, гео-екология, литология, въглищна геология, както и за някои технически специалности, занимаващи се с природни или синтетични материали с макромолекулярна структура.

Идентификацията на минерални фази се базира на комбинации от методи за изследване, фокусирани върху определяне както на химичния състав, така и на кристалната структура. Доколкото понятието минерална фаза се отнася до твърдо химично съединение с точно определен състав и кристална структура, специално внимание ще бъде обърнато на присъщите явления на нехомогенност, които трябва да се отчитат при идентификацията. Номенклатурните усложнения произтичащи от явления като зоналност, секториалност, изоморфизъм и политипия ще бъдат разгледани от гледна точка на подходите за идентификация в тези случаи. Курсът ще влючва кратък критичен преглед на класическите подходи при идентификацията на минерали и ще наблегне върху съвременните апаратурни методи, сред които електронно зондов микроанализ (EPMA), рентгеноструктурен анализ, софтуер за обработка на първичните апаратни данни и бази данни за идентификация по получените резултати. Ще бъдат очертани границите на възможностите на всеки от компонентните методи с конкретни примери.
 

Настоящият курс е предназначен основно към инженер-геолози и строителни инженери, но би могъл да бъде полезен за геолози, геоморфолози, хидрогеолози, минни и инженери, геофизици, сеизмолози и всички други специалисти, чиято професионална дейност е пряко свързана с геоложката среда като основа за строителство.

Процесите, протичащи в литосферата, с чието действие пряко се застрашава животът на хората и изградените от тях материални ценности съставляват геоложката опасност. Изучаването им заема важно място в инженерната геология. Геоложките опасности се поделят нас ендо- и екзогенни. В България са описани близо 100 вида геоложки опасности, които са неравномерно разпределени и с различна степен на въздействие. Предвижда се преглед на разпространението на опасните геоложки процеси в България, включващ описанието им, условията и факторите за тяхното развитие.

В настоящия курс ще бъдат разгледани също понятията опасност, уязвимост и риск. Ще се се обърне внимание на световните практики при оценката на опасността и риска.

Предвижда се запознаване с методиките на съставяне на карти на геоложката опасност. Ще бъдат разгледани и новите методи и възможности да изучаване на геоложките опасности с използвене на дистанционни методи и прилагането им в практиката.

Ще бъдат разгледани различни методи за мониторинг на процесите на геоложката опасност. Специално внимание ще се отдели на in-situ методите, интерпретацията на данните и прогнозните оценки.
 

Курсът е предназначен основно за хидрогеолози, но би могъл да бъде полезен за геоморфолози, географи, хидролози, геолози, биолози и всички други специалисти работещи в карстови терени.

Карстовите води са твърде сложни за изучаване. При тях не винаги е възможно да се прилагат методите използвани при класическата хидрогеология. За изясняване особеностите на формиране, движение, дрениране, режим и качествени характеристики на карстовите води е необходимо прилагане на широк спектър от методики, които са обект на настоящия курс. Ще бъдат разгледани различни геоложки, геоморфоложки, геофизични и дистанционни изследвания, спомагащи за изясняване формирането на карстовата среда. Обект на курса са и начините за определяне посоката и скоростта на движение на подземните води и обработка на получените данни. Внимание ще се обърне на интерпретацията на режимните наблюдения на количествата и качествата на подземните води, както и на хидрохимични данни с цел определяне активността на карстовите процеси. В курса ще бъдат разгледани и проблемите свързани със замърсяването на карстовите подземни води и тяхната уязвимост.
 

Настоящият курс е предназначен основно за докторанти в областта на инженерната геология и геотехниката на околната среда. Би могъл да е полезен и за специалисти, чиято професионална дейност е пряко свързана с геоложката среда като основа за строителство на сгради и съоръжения.

Целта на курса е да запознае докторантите с теоретичните основи и практическото изпълнение на едно от най-важното изпитване на строителните почви, а именно изпитване при триаксиални условия на натоварване. Курсът включва изучаване на основните видове триаксиални изпитвания: консолидирано-дренирано (CD), консолидирано-недренирано (CU) и неконсолидирано-недренирано (UU).
 

Настоящият курс е предназначен основно за докторанти в областта на геотехниката на околната среда. Би могъл да е полезен и за специалисти, чиято професионална дейност е пряко свързана с проектиране и изграждане на съоръжения за безопасно съхраняване и депониране на отпадъци.

Целта на курса е да запознае докторантите с провеждането на изпитвания за определяне на филтрационните характеристики на инженерни бариери от заздравени строителни почви. Курсът e със специална практическа насоченост към изпитването за определяне на хидравличната проводимост на строителни и заздравени почви посредством пермеаметър с гъвкави стени при стабилизиран режим на филтрация. Този начин на изпитване позволява максимално достоверно определяне на коефициента на филтрация на слабопропускливи материала (в диапазона 10-6  ̶  10-11 m/s), каквито са прилагат за изграждане на инженерни бариери.
 

Целта на курса по ИЗОТОПНА ГЕОЛОГИЯ е да даде на докторантите от специалност Науки за Земята основни знания за изотопните методи и тяхното приложения в геологията. Разпадът на естествените радиоактивни изотопи е в основата на точните методи (U-Pb, K-Ar, Rb-Sr, Sm-Nd и др.) за измерване на геоложкото време от създаването на Земята преди 4,5 милиарда години до днес. Те съществено промениха представите за нейната история, за еволюцията на кората и мантията и за основните процеси, протекли в земните недра: магматизъм, вулканизъм, рудообразуване и др. Освен за датиране, радиогенните изотопи се използват за опледеляне на източника на веществото (коров, мантиен или смесен), проследяване на еволюцията на магми, рудоносни флиуди, на седименти и метаморфити.

За елементи с малка атомна маса (H, C, N, O, S) е характерно фракциониране (разделяне) на изотопите в зависимост от условията на средата при тяхното образуване: температура, киселинност, окислително-редукционни процеси, биогенни процеси и др. Това дава възможност за изследване на физико-химичните параметри на геоложки процеси протекли преди милиони години, като температура на древни морета и нейните сезонни колебания, биогенни процеси и възникване на живи организми, енергийни ресурси, произход и еволюция на хидротермални разтвори и рудни находища и др.