Кратка история

Библиотеката при Геологическия институт води началото си от 1889 г, когато е създадена колекцията от геологическа литература при Царския естествено-исторически музей в София.

Първите стъпки на библиотеката се свързват с имената на видните български геолози - проф. Г. Златарски, академик Г. Бончев, чл. кор. Богомил Радославов. През 1947 година се основава Геологическият институт с библиотека към него, която приема геологическата сбирка от литература на геологическия отдел на Царския естествено-исторически музей . Така във фонда на библиотеката попада сбирка от 30 ценни книги с екслибрисите на цар Фердинанд Сакскобурготски и неговия син цар Борис ІІІ. Особена историческа стойност от тази сбирка имат трудовете на Ами Буе, Ф. Тула, Й Цвиич, Д. Дана, както и трудове на известните български геолози Г. Бончев, Ж. Радев, Ил. Стоянов, С. Вацев. Най-старите сбирки в библиотечния фонд са от областта на петрографията, минералогията и хидрологията. От особено историческо значение са материалите за хидрогеоложките изследвания, които документират откриването на българските минерални извори през XVIII и XIX и XX век.

0
0
0

Библиотеката разполага със Заемна служба, Читалня и 6 депа за съхранение на книжните и фондове.

Броят на постъпилите заглавия периодика през 2020 г. е: списания – 39 бр., поредици – 20 бр., академични издания – 8 бр. (издания на БАН), общо 67 заглавия. Общият книжен фонд на библиотеката до 31.12.2020 е 82161 книжни единици.

През изминалите годините във фонда на библиотеката на ГИ са постъпили множество дарения от книги и периодични издания от много учени геолози. Тук се съхраняват и техни дисертации, както и научни разработки, обособени в специален Геофонд. Библиотеката притежава и много богатa картографскa сбирка от над 3000 топографски карти, които се ползват от специалистите в института.

Библиотеката работи с Електронен каталог, в който са отразени всички книги и значителна част от периодичните издания, налични във фонда, каталогът се допълва непрекъснато чрез процеса на ретроконверсия на библиотечните единици. Той е част от Онлайн каталога на Централната библиотека на БАН и библиотечната мрежа на всички академични библиотеки от системата на БАН. Достъпът до него се осъществява на адрес: www.cl.bas.bg

Освен него читателите могат да ползват и своден каталог НАБИС (национален каталог на академичните библиотеки в България) с адрес: www.nalis.bg. От мрежовото пространство на БАН, учените могат да ползват и ресурси с национален абонамент: Web of Science, SCOPUS, Science Direct, EBSCO, JSTOR, eLIBRARY.RU.

Работно време: работни дни от 9:00 ч. до 17:00 ч.

Телефон: (+359 87) 7362797

Библиотечен фонд

През годините в института се създава добрата традиция за съвместна работа и сътрудничество между учените и библиотечните специалисти.

Особена заслуга за това има научният отговорник на библиотеката проф. Христо Спасов, който лично издирва и събира много от ценните сбирки на видните български геолози, съхранявани и днес в библиотеката. С писмо от 11.02.1952 г акад. Страшимир Димитров, директор на института в периода (1950-1960), предлага на Централна библиотека програма за развитие на Геологическата библиотека. В тази първа програма се посочва основната линия за изграждане на библиотечния фонд с превес на стратиграфия, тектоника, магнетизъм и търсене на железно-рудни находища. През 1960 г. профилът за комплектуване се конкретизира - изясняване на геоложките условия за търсене на находища от нефт и газ, руди, цветни и редки метали, полезни изкопаеми, термоминерални води. В настоящия момент библиотеката притежава богат фонд от литература в следните направления: историческа геология, стратиграфия, литология, петрография, геотектоника, хидрогеология, геохимия, минералогия, икономическа, инженерна, регионална и морска геология, както и най-новото направление геоекология. Геологическата библиотека е изградена към най-голямата комплексна научна организация в областта на геологията у нас и е една от водещите специални библиотеки в БАН. Библиотеката съхранява всички специализирани издания на Геологическия институт. Тя обслужва значителен читателски контингент от над 460 регистрирани читатели, които ежегодно ползват над 20 000 тома литература.