|
Обликът на Земята, такъв какъвто го познаваме днес, е резултат от една дълга 4,5 милиардна еволюция. За по-голямата част от нея няма достатъчно данни (криптозой). През последните 600 милиона години древните континенти и океани непрекъснато са менили своите очертания и положение. Обяснение на тези процеси ни дава теорията за тектониката на плочите. Според нея Земната кора се състои от относително самостоятелни блокове - плочи, които се намират в непрекъснато движение една спрямо друга. Причината за тези движения са конвекционните течения в Земната мантия. Над местата с възходящи движения (срединно-океанските хребети и континенталните рифтове) се формира нова океанска кора, а над местата с низходящи движени (зони на субдукция) старата земна кора се поглъща. По този начин континетите са се разкъсвали от нови океани, а океаните са се затваряли при сблъсъка и формирането на нови континенти.
А как ще изглежда светът след 50, 150 или 250 милиона години? Може би така!
Колизията на Индия с Азия е първата от последвалата серия колизии, при които огромният Тетиски океан се затваря. От сблъсъка на Испания с Франция се раждат Пиринеите; на Италия с Франция и Швейцария - Алпите; на Гърция и Турция със Балканските държави - Хеленидите и Динаридите; на Арабия с Иран - планината Загрос. Най-младата колизия е между Австралия и Индонезия. Преди 20 млн. г. Антарктида се покрива с лед. Земята добива съвременния си облик, като Флорида, части от Европа и Азия са залети от морета. Почти половината от съвременните семейства бозайници и птици са се появили, а в края на периода се появяват човекоподобните маймуни и човекът.
Третият, финален епизод, от разпадането на Пангеа е свързан с отделянето на Северна Америка и Гренландия от Европа и на Австралия от Антарктида. Индия се предвижва бързо на север. Тя се движи със скорост 15-20 сантиметра на година - един истински плейтектонски рекорд - и се сблъсква с Азия. От тази колизия се ражда Тибетското плато и Хималаите. Бозайниците завладяват сушата. Появяват се първите копитни, гризачи, хищтници, примати.
Втората фаза от разпадането на Пангеа започва в ранната креда, преди около 140 млн. г. Гондвана продължава да се разпада, като Южна Америка се отделя от Африка и се отваря Южният Атлантик. Индия, заедно с Мадагаскар се отделят от Антарктика и западния край на Австралия, отваряйки Източноиндийския океан. През кредата започва и разделянето на Северна Америка и Европа; ротация обратно на часовниковата стрелка на Иберийския п-ов и отделянето му от Франция; отделянето на Мадагаскар от Индия; образуването на Куба и издигането на Скалистите планини в Северна Америка. Климатът през Мезозойската ера е бил по-топъл от съвременния. Динозаврите са властвали на сушата, въздуха и водата. Плитки морета са покривали голяма част от континентите. Морското ниво е било със 100-200 метра по-високо от днешното. Появяват се първите цъфтящи растения, съвременните дървета и насекоми. Края на мезозойската ера се бележи от падането на метеорит с диаметър от около 10-20 километра в района на днешния Мексикански залив. Това довежда до глобални климатични промени, застудяване и измиране, както на динозаврите, така и на редица други организмови групи.
Образува се южната част на Централна Азия. Континентите са обединени в един суперконтинент - Пангеа. Той се разделя от V-образен океан (Тетис) на две части - северна (Лауразия) и южна (Гондвана). Първите признаци на разпадане на Пангеа се появяват в средата на юрския период преди около 180 млн. г. След един епизод на огнена активност по протежение на източния бряг на съвременна Северна Америка и северозападния бряг на днешна Африка се отварят централните части на Атлантическия океан. В същото време, от другата страна на Африка, интензивни вулкански изригвания около съвременните Източна Африка, Антарктида и Мадагаскар, бележат началото на формирането на Индийския океан. През юрския период се появяват първите птици, жаби и саламандри. Динозаврите господстват на сушата.
Континенталната колизия, формирала Пангея, е започнала още през девонския период и е продължила до края на триаския период, когато Китаиските и Кимерския микроконтиненти се сблъскват със Сиберия. След колизията между Сиберия и Балтика се образува планината Урал. Вече всички суши са обединени в един суперконтинент - Пангея. Това позволява на сухоземните организми да мигрират от юг на север. Появяват се първите динозаври. Процъфтяват папратите, саговите, гинковите и иглолистните растения. Животът на планетата се възстановява и в Тетиския океан се развива топлолюбива морска фауна.
Обширна пустиня покрива Западна Пангея. Планините в централната й част вече не са в екваториалната област, а северно от нея - в суха климатична област. Все още не всички суши са обединени в една. В източното полукълбо, от двете страни на Палеотетиския океан, Северен и Южен Китай, както и Кимерия (част от Турция, Иран, Афганистан, Тибет, Индокитай и Малайзия) са отделни микроконтиненти. Кимерия се отделя от Индо-Австралийската част на Гондвана в края на карбона при отварянето на Тетиския океан. Сиберия се приближава до Балтика и започва да се образува Урал. Влечугите еволюират, но в края на палеозойската ера измират 99% от организмите, населявали древната Земя.
Западна Гондвана се сблъсква с Евроамерика. Океанът Рейк се е затворил в тази си част. Образуват се Южните Апалачи в Северна Америка и Вариските планини в Западна Европа. Формира се западната част на суперконтинента Пангеа, след като повечето океани, разкъсали предишния суперконтинент Панотия, са се затворили. Пангеа се простира от северния до южния полюс. На екватора се издига планинска верига, а пониженията им са запълнени от въглищтни басейни. На изток е обособен Палеотетиският океан, а на запад Панталаският. Ледена шапка обхваща южния полюс. От блатата около екватора излизат първите сухоземни животни - влечугите. Във въздуха за първи път политат насекоми, а растенията са завладели сушата.
Океанът Япетус окончателно се е затворил и се е образувал континента Евроамерика. Започва да се затваря океанът Рейк, разделящ Евроамерика и Западна Гондвана. Северен и Южен Китай се отдалечават от Индо-Австралийската част на Гондвана и се разполагат в северната част на Палеотетиския океан. Панталаският океан заема северната полусфера, а субдукционната зона около него наподобява "огнения пръстен" на Тихия океан от съвременната Земя. Девонският период е времето на рибите. В края те са най-големите хищтници на Земята. Тогава се появяват и първите земноводни. Растенията са колонизирали безплодните континенти, а в екваториалните части (Арктическа Канада, Северна Гренландия и Скандинавия) израстват първите гори. Оформя се озонният слой на Земята и се появяват първите дишашти атмосферен въздух насекоми - паяците и стоножките.
Континентите Лавренция (Северна Америка) и съединилата се с Авалония Балтика (Северна Европа), се сблъскват. В следствие на тази колизия се образуват Каледонските планини в Скандинавия, Северна Великобритания и Гренландия, както и Северните Апалачи в Северна Америка. В тях са включени островно-дъговите структури, съществували в западния край на океана Япетус (Таконската островна дъга). Образувал се е континента на "Стария червен пясъчник". Северен и Южен Китай се отдалечават от Индо-Австралийската част на Гондвана и се разполагат в северната част на Палеотетиския океан. Панталаският океан заема северната полусфера, а субдукционната зона около него наподобява "огнения пръстен" на Тихия океан от съвременната Земя. Кораловите рифове стават характерни за този период, а растенията излизат на сушата. Появяват се първите примитивни акули.
Океанът Япетус е разположен между континентите Лавренция (Северна Америка), Балтика (Северна Европа), Сиберия и Авалония (части от източна Северна Америка, Британските острови и Западна Европа). Авалония е микроконтинент, откъснал се от Гондвана, при отварянето на океана Рейк. В края на периода се сблъсква с Балтика и се образуват Каледонските планини в Британия. Палеотетисът е разделял Гондвана от Сиберия и Балтика. В топлите екваториални области на Гондвана (Австралия, Индия, Китай и Антарктида) са се отлагали варовити и богати на сол седименти, а в студените полярни области (Африка и Южна Америка) - предимно аргилити, пясъчници и пренесени от ледници и айсберги скали. Краят на периода е един от най-студените в историята на Земята. Ледът е покрил южната част от Гондвана. Появяват се парвите гръбначни - примитивните риби.
Суперконтинентът Панотия се разкъсва и се отваря океанът Япетус, разделящ континентите Лавренция (Северна Америка), Балтика (Северна Европа) и Сиберия. От екватора до южния полюс се простира един огромен континент - Гондвана, обединявал днешна Южна Америка, Африка, Антарктида, Австралия, Арабския п-ов, Китай. Континентите са покрити от плитки морета, в които се развиват множество организми с твърд скелет - гъби, бриозои, корали, брахиоподи, молюски, трилобити, граптолити, ехинодерми.
Липсата на фосилни останки на организми с твърд скелет и оскъдните надеждни палеомагнитни данни правят много трудно съставянето на палеогеографски карти на този период от историята на Земята. Смята се, че преди 1100 млн. г. е съществувал един суперконтинент - Родиния, който преди 750 млн. г. се разделил на две при отварянето на Панталаския океан. Между тях се е разполагал трети континент (северната част на централна Африка - днешно Конго). В края на докамбрия (преди 550 млн. г.) тези три континента се сблъскват, като образуват нов суперконтинент - Панотия. Климатът е бил студен, а континентите разположени в близост до полюсите - сковани от ледове. |
|
