Обликът на Земята, такъв какъвто го познаваме днес, е резултат от една дълга 4,5 милиардна еволюция. За по-голямата част от нея няма достатъчно данни (криптозой). През последните 600 милиона години  древните континенти и океани непрекъснато са менили своите очертания и положение. Обяснение на тези процеси ни дава теорията за тектониката на плочите. Според нея Земната кора се състои от относително самостоятелни блокове - плочи, които се намират в непрекъснато движение една спрямо друга. Причината за тези движения са конвекционните течения в Земната мантия. Над местата с възходящи движения (срединно-океанските хребети и континенталните рифтове) се формира нова океанска кора, а над местата с низходящи движени (зони на субдукция) старата земна кора се поглъща. По този начин континетите са се разкъсвали от нови океани, а океаните са се затваряли при сблъсъка и формирането на нови континенти.