Това е четвъртият експеримент от програмата. Участници са Юлия и Дончо Папазови. Опитът придобит при предишният експеримент, си казва думата и подготовката на тази експедиция е значително по-сериозна и професионална. Използваната корабна спасителна лодка с обща и дължина около 8.5 м. е запалубена този път изцяло и има възможност за оттичане на водата. Рубката е много по удобна и функционална. Височината на мачтата е малко по-голяма 7.5 м. ,стъкмяването е “гафелно” пак с грот и стаксели. Този път лодката е оборудвана с любителска късовълнова радиостанция. Сега акумулаторните батерии се зареждат от двигателя - 16 кс. Имат постоянно осветление на компаса, тор светлина и постоянно напрежение за радиостанцията. Сериозно изпитание и неудобство е ,че сега както и в предишната експедиция е необходима непрекъснатата вахта на руля тъй като няма автоматично управление, както e при една яхта.
Отново изпълняват научни програми попълват тестове и водят различни наблюдения. Хранителният режим е подобен на третата експедиция, с малки подобрения. Използват се и лиофилизирани плодове. За съжаление както и в третата експедиция имат проблеми със консервираната прясна вода. Консервените кутии в които е затворена питейната вода отново ръждясват и променят вкуса и.
В едно пътешествие от 14800 км. в Тихия океан със спасителна лодка газеща само 30 см. и с първо спиране след Каляо на Маркизките острови при разстояние от около 8700 км., цяло щастие е да нямаш сериозни проблеми. За нещастие на Джу и Дончо се случва може би най-лошото. В началото се скъсва антената на радиостанцията и е невъзможно да се поправи при условията в океана. Това води до прекъсване на връзката и невъзможност за предаване на сигнал за помощ. По късно се счупва перото на руля, а на около 1000 мили от Каляо при една буря се счупва мачтата. Почти невероятно е , но Джу и Дончо успешно се справят със двата основни проблема. Правят нов румпел от остатъците на стария, вдигат нова мачта от гика на грота и правят ново стъкмяване което дава ход на лодката. Не е необходимо да влизаме в подробности, но малко хора в тяхното положение биха се справили толкова успешно с такива проблеми и не биха се върнали обратно, имайки пълно право на това.
Цяло чудо е с такова стъкмяване и с намалени възможности за ход и управление да “уцелиш” в океана Маркизите. Но Джу и Дончо го правят изминавайки около 7000 км. по този начин и успешно пристигат на 10.05.1976 г. на Маркизите в Хива Оа. Едва в Таити успяват да ремонтират и подменят мачтата със нова. Изключително трудно и мъчително е маневрирането им в района на о-в Самоа и Апия поради опасността от разбиване в рифовете от силното течение и безветрие.