Историческа справка


През 2006 г. се навършват 140 г. от рождението на
Акад. професор Георги Бончев (1866 - 2006)
основател и съучредител на Геологическия институт при БАН

60 години Геологически институт 1947 - 2007


В продължение на повече от 60 години Геологическият институт е основно водещо звено в направлението “Науки за земята” при Българската академия на науките. В него се извършват научни и научно-приложни изследвания по всички важни за България аспекти на геоложката наука. През последните години Геологическият институт се оформи като най-голямата национална геоложка научно-изследователска и научно-експертна организация, в която се съчетават както класическите направления на геологията, така и днешните приоритети в областта на науките за Земята. Основните изследователски дейности в Института са свързани с изучаване на земната среда на територията на България с главна цел подпомагане на устойчивото развитие на съвременното общество и безконфликтно ограничаване на последствията от природните рискове. Наред с разработката на научни теми, пряко свързани с нуждите на националната икономика и общество, изследователите от Геологическия институт още от неговото създаване са провеждали образователна дейност и развивали международно научно сътрудничество. Учени от Института са били и са водещи университетски преподаватели, ръководители на значителен брой дипломанти и докторанти. Днес научните сътрудници на ГИ представят България в над 20 международни научни и експертни организации. Геологическият институт е основан през септември 1947 г. Само за няколко години се утвърждава като институт от национално значение, в който се поставят научните основи за комплексно изследване и изучаване на геологията на България във всички главни направления - палеонтология, стратиграфия, тектоника, минералогия, геохимия, петрология, хидрогеология и инженерна геология. Творческата научна атмосфера и академичният стил, наложени още от първите ръководители - акад. Г. Бончев и акад. Стр. Димитров, привличат от самото начало почти всички водещи учени-геолози у нас на работа в Геологическия институт - акад. Ек. Бончев, акад. Ив Костов, акад. Т. Николов, чл.-кор. В. Цанков, чл.-кор. Б. Каменов, чл.-кор. М. Минков, проф. Хр. Спасов, проф. Й. Минчева-Стефанова. Поддържането на висок професионализъм и компетентност на научния състав е предпоставка Геологическият институт да е ключово звено в изпълнението на почти всички важни за страната научни и научно-приложни дейности в областта на геологията през втората половина на миналия век - съставянето на геоложка, тектонска, хидрогеоложка и гравиметрична карта на България в М 1: 200 000; изработването на геоложка, металогенна и инженерногеоложка карта и карта на геоложката опасност в България в М 1: 500 000; съставянето на карта на сеизмичното райониране на България в М 1: 1 000 0000; издаването на геоложка карта в М 1: 100 000 в 92 картни листа с обяснителни записки към тях; разработката на многотомното монографично издание “Фосилите на България”, както и “Стратиграфски кодекс на България”; разработването на теоретичните основи за развитието на минерално-суровинната база на страната, развитие на теорията на движението на подземните води и тяхната регионална характеристика, специализирана консултантска дейност при изграждането на някои от най-големите язовири и хидрокаскади (яз. Искър, яз. Голям Беглик, яз. Белмекен и др.) и на важни национални обекти (“АЕЦ - Козлодуй”, ЕК “Марица-изток”, химически заводи в Девня и др.). Скоро след създаването си Институтът започва издаването на редица научни списания. Първоначално излизат “Известия на Геологическия институт” - от 1951 до 1974, преминали по-късно в 6 специализирани поредици. В периода 1959-1966 г излизат „Трудове върху геологията на България” в пет специализирани серии. В настоящия момент редовно се публикува списанието Geologica Balcanica и поредицата Геохимия, Минералогия и петрология, а Списанието на БГД се издава съвместно с Българското геологическо дружество. Понастоящем Геологическият институт се състои от около 160 служители, от които около 80 учени. В това число влизат 2 член-кореспонденти, 6 ст.н.с. I ст., 36 ст.н.с. II ст. и 36 научни сътрудници. От тях 10 доктори на науките и 50 доктори. Научният съвет се състои от 23 души и е с делегирани права от ВАК за хабилитиране по 8 научни специалности в областта на геологическите науки. Институтът е акредитиран от Националната агенция за оценяване и акредитация да обучава докторанти по 10 специалности. Научно-изследователската дейност е насочена към два базисни научни приоритета, които в голяма степен са взаимно свързани и се допълват:
1) комплексни регионални изследвания за получаване на модерни геоложки познания за територията на България, Балканския полуостров и Източното Средиземноморие по класическите геоложки направления като палеонтология, стратиграфия и седиментология, геотектоника и регионална геология, геохимия, минералогия и петрология;
2) геоеколожки изследвания, изучаване и оценка на процесите на геоложката опасност за ограничаване на риска и осигуряване на устойчивото развитие на страната. Тук се отнасят научните направления неотектоника и сеизмотектоника, хидрогеология, инженерна геология, геотехника и геохимия на околната среда.
Структурата на Института се състои от:
Седем научни секции, две проблемни лаборатории и една експериментална база, както следва:
  • Палеонтология, стратиграфия и седиментология
  • Геотектоника и регионална геология
  • Минералогия и минерални ресурси
  • Геохимия и петрология
  • Хидрогеология
  • Геоложки рискови процеси
  • Геотехника на околната среда
  • Проблемна лаборатория по сеизмотектоника
  • Лаборатория по геоколекции
  • Експериментална база по геотехника в гр. Русе.
    Лабораторен сектор “Геолаб” - оборудван с една от най-добрите лабораторни апаратури у нас за изследване на химическия и минерален състав, физичните и механичните свойства на скали, минерали и почви. “Геолаб” е акредитиран по BDS EN ISO/IEC 17025:2001 за извършване на над 120 вида анализи.
    Информационен сектор, който включва локална компютърна мрежа с около 120 работни станции и библиотека с над 80 000 заглавия.
    Административно-финансов сектор.
    От позицията на водещ национален център в областта на геоложките изследвания, със своите висококвалифицирани и авторитетни специалисти, Геологическият институт развива широкомащабна научно-приложна и експертна дейност. Тя осигурява допълнителни средства за по-доброто функциониране на Института, включително за поддържане и обновяване на апаратурата и за финансиране на теоретични изследвания. По-важно е, че тази дейност отговаря на днешните приоритети и нужди на страната и доказва обществено-икономическата значимост на Геологическия институт.

    Cт.н.с.II ст. д-р Дончо Карастанев - Директор

    Тази страница е създадена от: Л.Начев
    Последна промяна: 14 Декември 2007
    Copyright (C) 1996 - 2007 Геологически институт - БАН
    Всички права запазени
    Обратно към: начална стр.