title bg
en
History
projects
publications
scientific staff
former members

История

Секция „Минералогия” е създадена преди половин век от световно известният български минералог и кристалограф, съучредител и президент (1982-1986) на Международната минералогическа асоциация и безспорен създател на българската минераложка школа, академик Иван Костов. В нея през годините са работили емблематични за българската минералогия личности като ст.н.с. І ст. Йорданка Минчева-Стефанова, ст.н.с. І ст. Петър Драгов, доц. Георги Терзиев, ст.н.с. Любен Василев, както и други видни учени, оставили трайни следи в българската и световна минералогия.
Секцията разполага с рентгенова лаборатория за монокристални и прахови рентгенови изследвания, електронен микроскоп с рентгенов микроанализатор, както и оптични уреди за наблюдение и измерване на минерални образци и препарати. За по-съвременни изследвания учените от секцията ползуват добрите си контакти с чуждестранни учени, разполагащи с подходящо оборудване.
Тематиката на изследванията, извършвани в секцията е в областите: минералогия, кристалография на минералите, кристален растеж, полезни изкопаеми и околорудни изменения, металогения и в последното десетилетие – минераложки аспекти на геоекологията. За да се отрази по-добре широкият спектър от застъпени проблематики, през 2005 г. секцията бе преименувана в „Минералогия и минерални ресурси”. С оглед настъпилите административни реорганизации в Българската академия на науките и Геологическия институт през 2010-2011, секцията бе преименувана в "Минерални ресурси".
Сред най-открояващите се научни постижения на секцията трябва да се отбележи монографията „Минералогия” на акад. Иван Костов. Тя е не просто учебникът, по който са се обучавали няколко поколения български и чуждестранни минералози, но и един принципно нов поглед към минералния свят, в който кристалната морфология и взаимосвързаността на кристалната структура и хабитус стоят в основата на една оригинална, световно призната минераложка класификация.
Монографиите „Минералите в България”, „Минерогенезис”, „Сулфидни минерали”, Металогенна карта на България и др. са продукт на мащабни, дългосрочни проекти, с които учените от секцията поставят основите на съвременната българска минералогия и металогения.
Стотици са публикациите на учените от секция „Минералогия и минерални ресурси” във водещи международни и български издания. Сред тях могат да бъдат откроени: 4 нови за науката минерала – костовит, хемусит, страшимирит, манганилваит; над 80 нови за страната, редки и екзотични минерали от български находища; детайлни кристалохимични, кристаломорфоложки и кристалоанатомични изследвания на важни минерали, носещи заедно с детайлния парагенетичен анализ важна генетична информация за скали, рудни и нерудни полезни изкопаеми, околорудни променителни продукти и почви. Генетична информация носят и изследванията на кристалния растеж в специфични условия на образуване. Всички тези изследвания са в основата на по-мащабни, рудно-генетични модели и металогенни концепции, също развивани от учени на секцията.
В отговор на съвременните нужди на обществото, през последното десетилетие учените от секцията насочиха знанията и уменията си и към решаване на екологични проблеми, свързани с минното производство или щетите от закрити обекти на минната промишленост. Признание за техните постижения в тази област е поканата за участие в проект по програма на ЕС за изготвяне на научна аргументация за Европарламента във връзка с предстоящото приемане на Директива за минните отпадъци.
Освен изследователската работа, през целия период на съществуването си секцията е генерирала високо квалифицирани учени. Подготовката на магистранти и докторанти, както и екипната работа на учените от различни поколения винаги е способствувала за ефективно предаване на натрупания опит.
Поредицата „Геохимия, минералогия и петрология” – най-реномираното българско периодично издание в областта на веществените геоложки науки, е създадено и от десетилетия се ръководи също от учени на секцията.

Обновена на: 31-Jul-2014
Тази страница е създадена и се поддържа от Д. Димитрова